„ВОТ НА КАМЕННЫЙ ПОЛ Я, КАК ВСТАРЬ, СТАНОВЛЮСЬ...”
Аделаида Казимировна Жуковская Герцык (1874-1925 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ПАК ЗАСТАВАМ НА КАМЕНЕН ПОДИУМ ТАМ
Пак заставам на каменен подиум там,
на кого за какво ли се моля, не знам.
От молбата ми жадна, от жар и захлас
се стопява ледът между „аз” и „не-аз”.
Щом небето към мен полети! Да лети!
Ако пламък в тъма запламти! Да пламти!
Предусещам небесните срещи пред мен.
Този миг в този ден ме плени! Що за плен?
Ударения
ПАК ЗАСТАВАМ НА КАМЕНЕН ПОДИУМ ТАМ
Пак заста́вам на ка́менен по́диум та́м,
на кого́ за какво́ ли се мо́ля, не зна́м.
От молба́та ми жа́дна, от жа́р и захла́с
се стопя́ва ледъ́т между „а́з” и „не-а́з”.
Штом небе́то към ме́н полети́! Да лети́!
Ако пла́мък в тъма́ запламти́! Да пламти́!
Предусе́штам небе́сните сре́шти пред ме́н.
То́зи ми́г в то́зи де́н ме плени́! Што́ за пле́н?
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Аделаида Герцык
ВОТ НА КАМЕННЫЙ ПОЛ Я, КАК ВСТАРЬ, СТАНОВЛЮСЬ...
Вот на каменный пол я, как встарь, становлюсь.
Я не знаю кому и о чем я молюсь.
Силой жадной мольбы, и тоски, и огня
Растворятся все грани меж „я” и не-„я”.
Если небо во мне – отворись! Отворись!
Если пламя во тьме – загорись! Загорись!
Чую близость небесных и радостных встреч.
Этот миг, этот свет как избыть? Как наречь?
1907 г.
---------------
Руската поетеса, писателка и преводачка Аделаида Херцик (Аделаида Казимировна Герцык/ Жуковская) е родена на 16 февруари 1874 г. в Москва, детството си прекарва в гр. Александров, Владимировска губерния. От 1899 г. публикува литературно-критични есета, превежда и редактира трудове на Дж. Рескин и Ф. Ницше, превежда поезия. От 1904 г. сътрудничи с литературни обзори и рецензии на сп. „Весы”. Първата й по-значителна поетична публикация е цикълът „Золотой ключ” в алманаха на символистите „Цветник Ор. Кошница первая” (1907 г.). След 1908 г. помага за издаването на сп. „Вопросы философии”, пише стихове и проза, публикува в литературната периодика, като активно сътрудничи на сп. „Северные записки”, „Альманахе Муз” и др. През 1910 г. излиза единствената й стихосбирка „Стихотворения”. През годините на революцията живее в нищета, семейството и е подложено на терор, попада в затвора; трудния си живот описва в цикъла „Подвальные очерки” и в поетичния цикъл „Подвальные”. Умира на 25 юни 1925 г. в гр. Судак, Крим.